На този ден душата ми изтича
и търси Тебе, Господи всеблаг,
разтваря Космоса и коленичи
за кой ли път на Твоя бащин праг.
Смирено тя нозете Ти измива
във извора на своите сълзи
и със коси кръвта попива
край шепнещи молитвено брези.
Но Ти не искаш още да остане
слуга поне във Божия чертог
и кротко пак отпращаш Касиана
във тялото и земно с поглед строг.
И ангелите пеят: \"Има време,
доде изкупиш земния си грях!
Тогава чак при Бог ще се възземеш
и тленната ще се превърне в прах.\"
16.04.2009 г.