StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,755
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,545
   Точки: 2,663,707
   Съобщения: 169,078
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Размисли

 

 

 

Когато нощем идеш във съня ми

Усмивката огрява моя ден

И слънцето, и вятърът  изтръгват, 

що най- съкровено е у мен.

Във приказка една- известна само мен- 

Живеят герои безутешни,

съдби променяли по своя път.

Стопяват се и сенките безследно,

Пропускайки същества без кръв.

Узрях за много истини

Първични,

загубих и човешкото у мен,

За да съм пак със сенките, творени с мен 

Разбрах го късно, безвъзвратно,

Попаднала бях в плен,

чийто обръч се затваря ,

загасвайки искрица блян у мен 

Какво е днес, какво е утре-

Нехае мисълта в несвяст,

Живот за ден и нощ- това прозрях накрая аз..

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-02-10
прочитания: 34
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход