Кажи ми, моля те, какво е да си влюбен
когато си на петдесет и пет,
копринени ли сещаш под нозете дюните
и силно ли е, както първи скоч, без лед?
Чувстваш ли, че можеш да летиш отново,
преди да си успял да се съвземеш след тайфуни?
И изход ли е Жулиетината стъкленичка със отрова,
или е слабост, не любов, а слабоумие.
Кажи ми, много ли е страшна „сляпата неделя\",
когато от живота си научил две и двеста,
сърцето лудо бие ли, сълзите знаят ли предели
от щастие щом пластовете земни се разместят.
Разкажи ми за постелята със кок от нишки посребрени,
за мълчанието, пети забило във последното обичане,
за ласките ù - по-страстни ли са или меки, кадифени
и може ли мъжът момче да стане, а жената пък момиче?
Преди да акостира любовта на рейд последен,
тя знаци дава ли, звъни ли ти, че идва да те вземе?...

И знаеш ли, от днес за него ще забравя,
ще го обичам пак, по-силно - през ноември.