Здравей, разкъсай ме отново
и нека моята кръв под ноктите ти влезе
заспи сега до мен на пода
а утре пак ще ме убиваш с песен
Не вярваше, че болка можеш да изпиташ
и за това превърна болката във своя сила
превърна се на мрака в тъмният вестител
и късаше душата ми на снопчета безспирно
И аз ти позволявах, после галех те като заспиваше
красив, неземен, с детски чиста стъклена усмивка
но аз те виждах, ти бе някъде далече
търсейки ръка, в която да поплачеш тихо
Ела отново, своят нож забий в плътта ми
после тихо с кръв рисувай по стената
аз в теб се врекох, оставих те с смъртта да си играеш
сега за теб ще върна светлината