Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.

Вървях и вдишвах,въздуха пречистен,
и тупкаше щастливо моето сърце.
Бях кален, мокър, но изчистен,
от емоции негативни и от ядове.

Вървях и слушах песента на птиците,
подсвирвах весело с уста...
И виждах, как накацали по жиците,
щастливи са и се радват на света.

Вървях напред,а вятъра до мен вървеше,
усещах неговият хладен дъх.
Играеше с косите ми... как хубаво ми беше...
Преродих се аз от неговия полъх!