Боята се лющи, ръждата се трупа
пейки отдавна разбити на две
дърветата стари, надраскани бяха,
в реката плуваха разбити мостове.
Дълги алеи, липсваха хора
прашни стълбове от двете страни,
угасва последната лампа, която
пази в себе си спомен от старите дни.
Водно корито, водата я няма
изгнили животни, умрели от глад
спринцовки пробождат почвата суха
с отрова превръщат цветята в прах.
Детски колички, пречупени кукли
окървъвени кости на малки деца
момиче вторачило взор към звездите
през очите на разчленената си глава.
Слаб, разслъблечен, брадясал и мокър
скитник задъхано в храста лежи
с последните сили глухо изпсува
очите притваря. Застина. Мълчи!
Луната надига високо своята прелест
осветява забравен път сред тъма
Порта проблясва далече в мъглата
душите поемат патрула из парка в нощта.