StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,131
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,626
   Точки: 2,662,501
   Съобщения: 155,830
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Разговор със сина ми

Тук, дето стоим, сине, бяха градини.
Подредени бяха лехите - сякаш войници.
С огромно червени домати - малки дини.
А на дините викахме тук - любеници...

Помагах. Поливах. Плевях и копаех.
С количка ръчна карах тор оборска.
Имаше време. До мръкнало. После играех.
Е, да, нямах твойте модерни обноски...

Баба все хокаше дядо за нещо си... нейно.
А той недочуваше, старецът мил. С хитра
усмивка ще пусне шега ненадейно -
след всичките упреци - цветна палитра...

Под асмата до старата круша стоеше,
опрян на герана - от него самия копан.
И понякога дълго и тъжно мълчеше.
Сякаш в отвъдното или в нищото взрян...

Ей тук израснах, сине... И не станах доцент.
Но и животът докрай не ме е изстискал...
Още говоря и пиша със селски "акцент":
Да бъдеш добър Човек. Това ми се иска...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-03-31
прочитания: 151
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход