Общият път на две раздели се,
телата поемат в различни посоки.
Погледни ме и пак усмихни се,
щастливи да помня очите дълбоки!
Сбогом не казвай, само довиждане,
в разстояние не погребвай отминали дни.
По пътя ще те следва мойто обичане...
Нима помисли, че без мен ще си ти?!
Понякога денем тихо ще плача,
общите снимки ще гледам сама.
Усмивката твоя ще търся в здрача,
погледа ще откривам в пълна луна.
Дори и далече, ти близо ще бъдеш,
гласът ти ще чувам от всички страни.
От сърцето ми няма как да си тръгнеш,
заключена в него си, приятелко помни!