С теб сме заедно за последен път.За последно ръката ти уморена държа, за последно на твоето рамо ще подпра глава...нима си отива любовта?!
Ето свещите догарят в мрака и тишината е някак си зловеща.Няма май вече какво да си кажем с теб-няма думи , няма слова...между нас остават само спомените далечни и две протегнати ръце.
Болката е силна , пулсираща..имам чувството че умирам , сякаш света потъва , остава само пропастта между нас , в която ще паднем или ти или аз.. и до там...губим се...разделяме се..и всичко свършва.
Знаеш,ли?-имам чувството че нещо ме изгаря , лутам се в лабиринт от чувства , объркана съм , но знам че не искам да те загубя , не искам това да е последната ни вечер заедно , не искам да те пусна.Моля те не обръщай глава , не пускай ръката ми..дръж ме..прегърни ме..нека още веднъж усетя твоята топлина... и ако наистина сме обречени на раздяла-нека да е след това!