И ето раздялата настъпи.
Някъде дълбоко боли,
не спират да капят сълзи...
Ще си тръгна сега,
сега или никога...
Трябва да те пусна
макар и сърцето да кърви...
Надявам се щастието
си да намериш ти.
Макар и с друга
да не искам да те виждам..
Зная,че тя от мен
ще да е по - добра
и повече любов
от мен ще ти дари...
Мъката ме задушава..
Но през вратата ще изляза
На нея ще напиша
Обичам те
и с пръсти ще оставя
за тебе следи....