На майка ми и баща ми

Ние бяхме с теб добри и търпеливи
и прощавахме си лошите неща,
но дали все пак живели сме щастливи,
как, кажи ми, скъпи, аз да разбера?

Над главите ни за тридесет години
много грижи прелетяха мълчешком;
и косите посребряха, и тежи ни,
но успяхме - изградихме своя дом.

Всяка трудност, грижа, малка радост
ний деляхме, като залък скъп.
Отлетя прекрасната ни младост
във борби в житейския ни път.

И сега, след тридесет години,
аз се вглеждам в твоите очи
и откривам, че сме променени
и тъга в устата ми горчи...

Но аз зная, че ако отново
трябва своя път да извървя,
ще подиря твоята усмивка,
твоята съпружеска ръка.

Да, ний с теб сме и добри, и търпеливи,
с теб прощаваме си лошите неща.
Затова и днес живееме щастливи
с двете ни пораснали деца.