StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,518
   Точки: 2,643,294
   Съобщения: 151,849
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Равносметка

Как наивно само исках да те срещна...

Да се блъсна в теб... Да кажа: Извинете...

Да се сетя, че съм с блузата от дрешника,

по която бурно падат си мъжете.

Да се сетя, че съм в ден за Дежа вю...

Да се впиша цяла в пламналите ти зеници.

Закачливо да предложиш рандеву...

Аз капризно да се правя на девица...

дотогава , докато съвсем не изтрещиш

и ме хвърлиш в най-внезапната си приказка,

а в небето завалят накуп звезди...

И ще бъде, както не е било никога...

Ще направиш галактичен град на хълм,

с причудливи форми, замъци и кули...

Ще повярваш и в най-смелия си сън...

Тайнолики, с реверанс ще се разбулим...


Как наивно смятах, че ще ти избягам...

Че ще бъда вечно волна горска птичка...

Че за теб, сърцето няма да ме стяга...

И не ще ме дръпне твойта магнетичност.

Че сама ще си подреждам вън пейзажа...

И ще споря само с тройната си мисъл.

И дори да няма на кого да кажа,

моят свят най-пълноценно ще си диша...


Как наивно само бързах да те срещна...

Как наивно смятах да съм безтегловна...

И така наивно се забърках в екшън,

че докрай ще пия чашата любовна...






vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-10-29
прочитания: 377
точки: 41 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 20 (виж препоръчалите)

Вход