|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 160,382
Потребители: 12,303
Автори: 3,975
Коментари: 301,225
Точки: 2,620,967
Съобщения: 122,330
Лексикони: 4,471
Снимки: 10,770
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
Равносметка
Изморих се аз да пиша,
нямам сили вече.
Изморих се аз да дишам,
нямам въздух вече.
Този свят не задушава,
знаеш го нали?
Постепенно ме унищожава,
а така боли.
Уморих се от мъките човешки,
просто разбери.
Уморих се от проблемите си лудешки,
тъй не върви.
Писах,плаках,молех се,
ех неволи.
Живота ми отмина си,
а защо ли?
Вярвах в любовта,в мечтите,
но напразно.
Черни вечно са ми дните,
а сърцето празно!
Изхабих се като лист от ясен,
идва края.
Изкопах си гроба пресен-
път към Рая.
Но ще легна чист в земята,
ех..сърцето...
Та макар загубих си душата
стой лицето...
Изморих се веч да пиша,
разбери ме вече.
Уморих се и да дишам-
времето ми май изтече...
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
