StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,703
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,075
   Точки: 2,627,163
   Съобщения: 142,406
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Равносметка

Изморих се аз да пиша,
нямам сили вече.
Изморих се аз да дишам,
нямам въздух вече.

Този свят не задушава,
знаеш го нали?
Постепенно ме унищожава,
а така боли.

Уморих се от мъките човешки,
просто разбери.
Уморих се от проблемите си лудешки,
тъй не върви.

Писах,плаках,молех се,
ех неволи.
Живота ми отмина си,
а защо ли?

Вярвах в любовта,в мечтите,
но напразно.
Черни вечно са ми дните,
а сърцето празно!

Изхабих се като лист от ясен,
идва края.
Изкопах си гроба пресен-
път към Рая.

Но ще легна чист в земята,
ех..сърцето...
Та макар загубих си душата
стой лицето...

Изморих се веч да пиша,
разбери ме вече.
Уморих се и да дишам-
времето ми май изтече...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2005-04-13
прочитания: 307
точки: 0 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход