Изморих се аз да пиша,
нямам сили вече.
Изморих се аз да дишам,
нямам въздух вече.

Този свят не задушава,
знаеш го нали?
Постепенно ме унищожава,
а така боли.

Уморих се от мъките човешки,
просто разбери.
Уморих се от проблемите си лудешки,
тъй не върви.

Писах,плаках,молех се,
ех неволи.
Живота ми отмина си,
а защо ли?

Вярвах в любовта,в мечтите,
но напразно.
Черни вечно са ми дните,
а сърцето празно!

Изхабих се като лист от ясен,
идва края.
Изкопах си гроба пресен-
път към Рая.

Но ще легна чист в земята,
ех..сърцето...
Та макар загубих си душата
стой лицето...

Изморих се веч да пиша,
разбери ме вече.
Уморих се и да дишам-
времето ми май изтече...