Рано мръкна. Кръвта почерня.
Рукна вино от спарени облаци.
Над стърнищата злобна луна
вкаменени елени подгони.

С разтопени огромни рога
те запалиха всички шубраци.
От морето започва града,
до морето елените плачат.

До морето крещи красота
от горите далечни подгонена.
И една побесняла луна
чупи с поглед стъклата на хората.

Няма стъпки в горещата нощ-
Пясък жив във съня ни се мята.
Хоризонтът е бледия нож,
който реже плътта на земята.

На разсъмване всички деца
ще ни гледат с очи на елени.
И ще върже на възел света
всички свои разкъсани вени.