StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,468
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,543
   Точки: 2,643,394
   Съобщения: 152,177
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Рабско недоверие

Под парещия дъх на духовния стон 
жаждата с надежда утолявах...
И с ветровете !

Колко бе наивно да бъда тих,
неистово покорен. 
Кога с години се давех
в бреговете.

С надежда залези изпращах,
кога нежни рими разливах
в тишината.
И чак до изгрев в сънища повтарях 
най-свидни думи от умора.
В плен на светлината.

А сега внезапно скован от студ,
като в лед от мрамор
съм закотвен.
Духът ми е цял и вселен,
в тяло и ум...
Не и за изцеление.

Нека Бог ми е съдник 
заради рабското
недоверие!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-12-09
прочитания: 99
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход