Не съм пораснала, ни помъдряла!
Все тъй флиртувам със съдбата!
Приемам я за дар, за част от цяло,
все още тичам след усмихнат вятър.
Все още чакам в някой да се случвам
и да потъвам в поглед ненаситен,
да ме докосват с тръпни, жадни устни
и да ми шепнат, че съм същност, смисъл.
Не се оплаквам от света си
и не жадувам за животи чужди!
Не съм враждувала със същността си,
богата съм със всичко нужно!
Била съм грешна, но и Рай познавам!
Да, плакала съм, но и съм мечтала.
С дела гордея се, за малко съжалявам
и често падала съм, но и съм летяла!
Днес идвам с неизменната усмивка
и с мисълта, че да пораснеш не е страшно!
Стоя пред вас, като една щастливка
видяла светлината, даже в пътя прашен!