Родино, Майко моя, мила,
Бог дарил те е с богатство
най-ценно на света -
красиви орлови Балкани,
със тучни, китни равнини,
реки сребреят сред дъбрави
и чудните божествени зеленини...
Тази гледка отваря ти душата,
докосва струни, които само ти,
единствена, засвирваш върху тях
и песента на вятъра и на щурците
се смесват в тоз Божествен хор...
Защо ли, Майко, тъй си свидна
на туй разплакано сърце?
Че то далеч от теб живее -
това е болка, болка на сърце...
Сълзите капят си безспирно
и напояват чуждата земя,
а тез сълзи за нея са отрова -
така е сътворен света...
По чужди друми да се скитаме,
по чужди къщи, търсещи подслон
и чуждий хляб със мъка да преглъщаме...
О, Боже мили!!! Помогни на тоз народ!!!