StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,117
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,546
   Точки: 2,649,810
   Съобщения: 153,773
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

РИМ 1/4

Беше обикновен петъчен ден, почивка и августовска жега, която правеше голотата напълно приемлива като начин на живот в нашите ширини. Събуди се уморена и замислена над съня си, в който присъстваше нейната стара голяма любов. Тя се сгуши в сатенените завивки и се усмихна. Дали заради пътуването или както винаги, Блу все по-често живееше в нощите ѝ. Още няколко дни и Италия щеше да я прегърне в динамичните си тесни улички. Там тя живееше в безумен ритъм, защото знаеше, че времето ѝ е между два самолетни полета, събрано и спотаено в един куфар. 
Дните се изнизваха неусетно и в един от тях, 

звън на телефона я извади от сутрешния унес. Разговорът бе очакван, но с неочаквана развръзка. Ядоса я, защото  плановете трябваше бързо да се променят. 

Два куфара вече чакаха до вратата. И светът отново я потопи в динамичните си дни преди предстоящата почивка. 

Днес бе големият ден на дългоочакваната отпуска. Мъжът ѝ я гушна, целуна я и се отправи към офиса. Тя се измъкна от леглото, взе душ и започна бързо да се облича. Бяха обсъдили всички варианти за пътуването и нямаше начин то да бъде променено. Но факта, че тя заминава, а мъжът ѝ остава и щеше да се присъедини след няколко дни, правеше деня леко сив и безвкусен.

Напоследък Блу се бе настанил постоянно в мислите й. Явно липсата му си играеше със сънищата й.

След сватбата ѝ, Блу бе заминал за Италия, живееше в Рим и всяко лято тя гостуваше семейно в къщата му. Той ги посрещаше, даваше й ключа, целуваше я и заминаваше някъде за времето, в което те обитаваха къщата му. Тя никога не успяваше да разбере къде отива той през тези десетина дни. Не го и питаше директно. Приемаше, че това е личният му живот, че тя няма права над него и не е редно да проявява нетактичност. Вярваше, че той отива някъде с гаджето си или при някоя жена, с която бе обвързан. Но не познаваше такава. Преди време, родителите й случайно споменаха, че Блу се е прибирал всяко лято, но винаги по време на нейната почивка. Студени тръпки полазваха по гърба й при подреждането на фактите. Затова реши да експериментира и да провери нещо лично за себе си в удобен момент и той настъпи, когато Блу ѝ се обади и отново я покани да му гостува. Купувайки билетите, по стечение на обстоятелствата, мъжът й каза, че не може да тръгне с нея и два дни преди полета се наложи да смени неговия билет за седмица, вместо за предвидената 10 дневна почивка. Тя имаше четири дни, в които трябваше да се справя сама. Със себе си, с Блу и всичко останало. Тръгна със свито сърце и с много въпроси, но душата ѝ летеше без да ѝ е нужен билет и вечерта преди полета, душата ѝ вече бе в Рим. Тази нощ тя не успя да заспи. Беше затворила очи, усещаше тишината и дъха си, но не искаше да мисли за друго освен за отдавна забравени и самозабранени чувства, които се блъскаха някъде дълбоко в сърцето ѝ... 

Ранно утро, куфари, таксита, чакане с часове, мисли, облаци, синева, прекрасна гледка от птичи полет, измежду пухкави облаци. Невероятната красота я усмихна и остави безспокойството ѝ на съседната седалка, където някаква жена се опитваше да се успокои за предстоящото кацане, турболенция, отново много и всякакви мисли, спускане, поздравления с ръкопляскания за пилотите, тунел, шатъл и зала пълна с народ, чек системи. Тя отново дърпаше куфара си и все така умислена тръгна към такситата. 

БЛУ! - фиксира го в навалицата. 

На летището, както винаги я очакваше старата й любов. Тя се хвърли на врата му, както правеше винаги, дори и в присъствието на мъжа си, той я гушна, целуна я, както преди и попита къде е Тото. Тя набързо му обясни ситуацията и й се стори, че очите му някак грейнаха. Но реши, че си въобразява. Събра в джоба си личните си емоции и ги остави на мислите си.

Тръгнаха към къщата, но Блу каза, че трябва да свърши нещо спешно, внесе багажа й и я остави сама да си избере стая и да се настани. Върна се след около час още по-усмихнат и видимо щастлив. Тя не искаше да мисли каква бе причината за изчезването му и връзката с тази грееща усмивка. Не искаше и да знае, но предполагаше, че става дума за жена. Затова отърсваше мислите си и се радваше с цялото си сърце на времето, което щеше да има на разположение в негово присъствие. Сега бе момента да си отговори поне на някои от вечните въпросите, които си задаваше в годините. 

Вече беше разопаковала куфара си, беше взела освежаващ душ и стоеше по халат с разпусната на спирали мокра коса, шляпаща боса и носеща студеното си Мохито в ръце. Той си направи същото и седна до нея на терасата с изглед към високите сгради в центъра на Рим. Мансардата на къщата бе широка, удобна и просторна в сравнение със заобикалящите я тесни улички. Жега отвсякъде, но те усещаха друга. Тя посочи чашата си и каза:

  • Не знаех дали искаш и се възползвах, че те няма. Заредил си всичко необходимо, а аз се чувствам супер неловко, но нямаше как да не си направя Мохито в тази жега.

Той се засмя и я прегърна.

  • Как си, Дарлинг? Радвам се, че си тук. Знам, че обичаш Мохито, а ти нали знаеш, че обичам теб?!? Не се извинявай... Май все търсиш някакви дребни неща, които да те притесняват и да ти вгорчават деня. Радвай се и се наслаждавай на удоволствието, че си тук, стига да ти е приятно. 
  • Не ме разбирай погрешно. Благодарна съм за всеки миг и всичко, което правиш, но се питам защо. Поне веднъж искам да си платя за престоя. Говорили сме с Тото и той също смята, че си прекалено гостоприемен.
  • Той може и да смята така, но аз знам защо и на кого оставям къщата си, знам кого съм поканил и повярвай ми мога да си позволя да поема този разход. Всъщност ти знаеш много добре. Освен това ми е неприятно да говорим с теб за разходи и пари. Ти не обичаш тези теми. Ако нещо те притеснява, знай, че за мен е удоволствие да си тук. И семейно... но още повече така.
  • Как?!?
  • ... Искаш да го чуеш. - засмя се той. - Добре... да, повече ми харесва, че най-после се реши да дойдеш сама. Не ме интересуват причините. Просто попитах, за да знам какъв вятър духа в твоите платна.
  • Силен, бурен, но утихва и изчезва. 
  • Чудесно. Попътен. Аз умея да управлявам платната, нали знаеш. Просто ми помогни да се ориентирам за движението на яхтата...
  • Като каза яхтата и ми върна спомените за онази яхта през август преди много години, помниш ли?
  • Мога ли да забравя...

Това беше една дълга история, но за друг път. Сега тя мислеше за това къде и с кого е. 

Той се усмихна, целуна я нежно по нослето и отпи от мохитото ѝ. Тя го прие като най-естественото нещо на света и не се възпротиви. А как мразеше някой да пие от нейната чаша. 

  • Ок. Приключваме темата за пари и престой. Оправяйте се по мъжки. - каза тя с леко раздразнение по повод разговора. 
  • Сърдиш ли се или така ми прозвуча?!?
  • Не, не. Просто не обичам нещо да ме притеснява и не искам да се натрапвам...
  • Хей, Дарлинг... да се натрапваш?!? Кой ти каза, че се натрапваш? Нали си поканена? Защо приемаш нещата по този начин
  • Защото... мина много време, ние идваме всеки път, вече няколко поредни години. Посрещаш ни и изчезваш нанякъде. Всичко е заредено и аз се чувствам у дома, но някак сама. Прибираш се ден преди да си тръгнем или в деня на заминаването ни... не можем дори да се видим като хората. Случайно разбрах, че си се прибирал, докато ние сме били тук. Защооо? 
  • Защото не е лесно за обяснение... 
  • Не ни запознаваш с гаджето си... Не приемаш да си платим престоя... и аз се чудя как да обясня на Тото, че е нормално, защото и аз бих постъпила така на твое място. Но май съвсем не е нормално...
  • Това ли било - засмя се Блу от сърце. - чудиш се дали имам гадже или не? И защо ми е приятно да сте тук, дори и да ме няма... Дарлинг, как мислиш, дали имам гадже, с което искам да те запозная? 
  • Дразниш ли ме или просто ти харесва така да се драчиш?!?

Той я пусна и се премести точно срещу нея. Тя усети, че разговорът ще е труден най-вече за нея самата и й се прииска да не беше го започвала. Той гледаше,  без да я изпуска от погледа си. Право в очите. Тя се намести по-удобно и за самоувереност облегна гръб в стъклото на огромния прозорец и също нито за миг не изпускаше погледа му. 

  • Дарлинг... радвам се, че си сама, за да си поговорим на спокойствие. Май има какво да си кажем и отдавна не сме имали време за нашите разговори.

Отдавна. Да, някъде от момента на сватбата й преди години. Всичко след това бяха кратки, но редовни телефонни обаждания по различни поводи или пък без повод. Понякога се случваше само да чуе “здравей набързо, искам само да ти чуя гласчето...” и докато каже “здравей, ти как си”, той казваше, че бърза и се извинява, че ще затвори. Тя пращаше целувки, той връщаше “обичам те” и затваряше. Бързи, но редовни обаждания. 

Сега Блу я гледаше с леко изпънати скули. Тя знаеше кога скулите му изпъкваха. Това се случваше винаги, когато той започнеше сериозен разговор с нея. Беше нащрек и готова да чуе всичко.

  • Скъпа... дай да изчистим въпросите един по един. Искам да ми кажеш щастлива ли си
  • Защо?
  • Защото е важно да знам. Важно е за мен. Изглеждаш ми на човек, който е като в клетка. Очите ти не блестят както преди. Едва днес ми се стори, че улових за малко няколко искрици, но може и да се лъжа. Отдавна липсваш, а и не искам да гадая. Щастлива ли си? 
  • Не знам как да ти отговоря. Знаеш, че никога не съм обичала да се самоопределям. Ако ме питаш за брака и Тото, ще кажа само, че може би съм щастлива, щом още сме заедно. Да, мисля, че съм... Ако ме питаш за тук и сега, отговорът ми е да. А ти? Ти как си, щастлив ли си? 

Тя въздъхна инстинктивно и усети тъгата в думите си. Отпи мохитото и се сети, че не се е обадила у дома да каже, че всичко е наред. Блу се усмихна и й обясни, че се е обадил на Тото и че всичко е наред. Изненадата се изписа на лицето й. Този мъж мислеше за нея повече отколкото тя за самата себе си.

  • Ок, благодаря, че си се сетил. 
  • Да, реших да го чуя, а и така обясних, че полета те е омотал и дори очаквах да спиш, като се прибера... За да се възстановиш. Нали все още ти става лошо, когато пътуваш или греша?!? 
  • Да, но мина леко. А и сега се чувствам чудесно. Остави полета, но наистина благодаря, че си се сетил. И аз имах нужда да поговорим. Давай да видим какво ще излезе накрая...

Той посегна да я погали, но ръката му увисна във въздуха. Не си позволи да го направи. Сви я в лек юмрук и бавно хвана чашата си. Спомни си за една подобна, но зимна ситуация с чаши розе и объркани чувства и разговори. Усмихна се. Погледна я в очите. В онези зелени очи, които събираха целия свят. Тя стоеше и в погледа й се четеше трескава бъркотия от въпроси.

  • Щастлива си значи. Сега...
  • Да...
  • Ако е така, всичко е наред. Значи, че постъпвам правилно и няма какво да те тревожи... тук си, тук съм... всичко е Ок. 

Той щеше да продължи, но тя го прекъсна. 

  • Не отговори на въпроса ми.
  • Така е и не съм сигурен, че искам да отговоря, Дарлинг. 
  • Защо, нали щяхме да си казваме истината, както преди. Има ли нещо, което трябва да знам?!? 
  • Да. Трябва да знаеш, че те обичам. И да, щастлив съм от този факт. 

Той замълча за миг, продължавайки да я гледа в очите, а тя периферно видя все още свития му юмрук. Никога никой не е стоял пред нея със свит юмрук. Тази ситуация й бе непозната. Беше изтръпнала цялата, но не се чувстваше застрашена.  Усещаше несигурност, дори необяснима лека уплаха, която вероятно се изписваше и на лицето й. Той продължи, като се опитваше да не забелязва как сега нейните скули потрепваха. Това го разсейваше, тя разсейваше мислите му...

  • Истината, така ли?!? Ами нека тогава да е истината. Още те обичам, така както преди. И не, не съм щастлив без теб, но когато направя нещо за теб, се чувствам добре. Затова ти се обаждам често и се надявам това да не е проблем... Но не се притеснявай, нямам намерение да съсипвам живота ти. ... Просто си казваме истини...

Той замълча, след което уверено изрече:

  • Питай, Дарлинг... питай. Готова ли си за истини? 

Тя мълчеше. Знаеше, че обича този мъж повече от всичко. Знаеше и как е правилно да постъпи. Лошото бе, че това с нищо не й помогна да се почувства по-добре. Той сви очи и продължи.

  • Каня ви, защото искам да те видя, дори и за малко. Знам, че си омъжена, но ми липсваш. Не ме разбирай погрешно, имам си своя живот и без теб, но дори и тук, в Рим, се оказва, че липсваш много.
  • Нали ти сам реши да живееш в Рим? - прекъсна го тя. - Мислех, че си доволен и ти харесва тук...
  • Тръгнах, защото ти пое по своя път, а аз имах други планове за нас, които явно не съвпадаха с твоите. Разминахме се някъде,  без да разберем. Трябваше да подредя живота си без теб. Не беше лесно и мислех, че колкото по-далеч се устроя, толкова по-лесно ще бъде. И вярвам, че е така, въпреки всичко. Повярвай ми, никак не беше лесно да видя гърба ти. Истински се радвах за теб, но не и за нас. Онова наше “ние” някак изчезна в мъглата една сутрин. И реших...
  • И подреди ли го? Живота си? 
  • Почти. Знаеш, че бизнеса върви успешно. Постепенно всичко се подрежда. 
  • Не питам за бизнеса. Има ли жена в живота ти? - изстреля тя. Всъщност друго не я вълнуваше. Трябваше да е готова за новостите. Разговорът ставаше по-труден от понасянето на жегата. 
  • Има... да, има жена в живота ми. Специална! Това ли искаш да чуеш?!? Има и други жени в живота ми, но не смятам и не искам да създам семейство с някоя от тях. Не ми се говори с теб за други жени. Нито пък за мъже. 
  • Говоря за... нещо повече... За любов, не само секс?
  • Има, да. Има истинска жена, която обожавам. Обичам я. Сексът с нея е и любов. Но не ми се говори с теб за това. 
  • Не ти се говори с мен, за нея. И защо?

Тя затвори очи за миг. За пръв път чуваше, че той има друга жена в живота си. Нещо силно я вледени. Тя взе мохитото и се направи, че отпива. Светът се разпадаше, а тя не разбираше защо. Нали всеки си имаше свой живот, нали говореха честно, нали очакваше такъв отговор. Боже, колко я заболя... тя не го изчака да й отговори. Знаеше, че всичко, което изпитва, се изписва на лицето й. 

  • Запознай ни... - промълви тихо тя и отпи. 
  • Няма да е трудно. Може би по-скоро, отколкото си мислиш... Ти я...
  • Само не ми казвай, че я познавам и че е някоя от нашите мацки. 

Той се засмя искрено и отговори:

  • Познаваш я, но нека да спрем тази тема  сега. Дай да продължим с другите отговори относно престоя...

Тя слушаше, но не чуваше нищо... след няколко минути стана и каза, че наистина ѝ се спи. Имаше нужда да помисли, да се съвземе. 

Той изглеждаше все така уверен, но за миг й стана много чужд. Жена, секс, любов... Не можеше да диша. 

Блу я гледаше и лазеше с очи по кожата ѝ. Косата ѝ изсъхваше бавно и крайчетата вече се вееха от лекия ветрец. Почти залиташе от напрежение, отивайки към спалнята. 

Той й напомни, че трябва да си изсуши косата или да спре климатика в нейната спалня, за да не настине, а на нея й бе все едно. Тя влезе в стаята, в която бе сложила багажа си и дори не затвори вратата. Дръпна леката лятна завивка и се мушна отдолу, свличайки халата си на земята... разпиля косата си, за да не й мокри и затвори очи. Мислеше трескаво. Чакаше този миг с години, за да намери отговор на въпросите си. И когато го получи, се почувства разглобена и съсипана. Не трябваше да идва сама... И тази жена... специалната. Всичко с него бе специално в очите й, но не и тази жена. Искаше той да е щастлив, но не и с друга жена. Нямаше търпение да се запознаят и да разбере коя е, каква е... Докато се тресеше от мисли, умът й прибегна до най-доброто лекарство, което познаваше. Да я приспи. Винаги, когато се чувстваше зле, тя прибягваше до съня. Заспиваше, за да събере сили и да намери начин да се справи. Почти в унес усети, че Блу влезе и преметна някакво меко пухкаво одеалце върху голият й гръб. Завивката се бе смъкнала леко. Тя усещаше, че той стои до леглото. Усети и как седна на края и попита: 

  • Добре ли си, Дарлинг?... Ще спиш ли наистина?... 

Погали разпиляната и все още мокра коса. Пресегна се през нея към малката масичка до леглото и угаси климатика с дистанционното. Тя усети тежестта му. Усети аромата на кожата му. И почувства някаква ужасяващо голяма липса. Той се изправи и отново оправи завивката й. Наведе се и я целуна по скулата. Този мъж търсеше нежност. 

Тя се обърна бавно и каза: 

  • Добре съм. Просто имам нужда от петминутка. 
  • Искаш ли да остана тук? 
  • Не. Или..., ако искаш остани. Няма да ми пречиш. Дай ми само 5 минутки и после ме събуди. 
  • Ок. 

Той стана и излезе без да затвори вратата. Тя се отпусна и заспа. 

Усети как някой отново я погали и целуна по крайчето на устните ѝ. Отвори очи и го видя. Беше седнал в края на леглото и я гледаше. Тя придърпа завивката до брадичката си, после скри лицето си под нея. Плачеше ѝ се, но и беше спокойна. Бе забравила, че е гола, а спреният климатик правеше жегата неописуема. Откри лицето си и видя, че навън се спускаше фин здрач. 

  • Колко часа минаха? 
  • Три часа и половина.
  • Защо не ме събуди? Нали ти казах 5 минути...
  • Защото спеше много сладко. Явно имаше нужда. 
  • Да. Имах. И май не трябваше да ме будиш...

Той се усмихна. Тя винаги се събуждаше с усмивка, а сега бе ядосана и раздразнена. 

  • Ако искаш поспи още. Мислех да излезем да се разходим и да хапнем навън. Но, ако ти се спи, ще отложим за утре. 
  • Не, не... сега ще стана.

Тя преметна одеалото и се запъти към банята. Не й пукаше, че е гола. Той я бе виждал гола стотици пъти. Пусна душа.. А и нали той си имаше гадже, което не излизаше от главата й. Нека да мисли за другата, не за тази в стаята му... 

Блу взе халата й и го закачи в банята. Тя видя силуета му през водните струи и извика: 

  • Благодаря, Слънце! 
  • За нищо, Любов... - се чу на фона на плискащата се вода. 

Когато излезе от банята, той бе седнал във фотьойла и гледаше към нея. Фотьойлът бе близо до вратата на банята, точно до масичката и до леглото. Блу бе махнал дамската й чантичка от стола и не мислеше да излиза от стаята. Тя пък не мислеше да се прави на светица. Попи водата и дръпна връзките на халата, който се отвори и тя го свлече от раменете си. Обърна се, взе чантичката си и се върна в банята. Без тя да го вижда, той отпусна главата си назад, мислейки си защо й трябваше да се връща отново в банята, с тази чантичка. Мислите му бяха красноречиви и той се радваше, че тя не го вижда в този момент. Чу се щракването на закопчалка. Той не помръдваше ослушвайки се. Имаше два варианта - да чуе шумолене и да забрави за неочакваните си четиридневни нови планове или да не чуе шумолене и да гадае какво се случва в банята, докато е гола. Тя също бе нащрек, защото й се искаше той да влезе, но добре знаеше, че той няма да си позволи да го направи след разговора, който водиха преди да заспи. Тя взе крема си за тяло и не видя реакцията на Блу, когато отвори крема и капачето му изпука. Блу  направи типичния за мъжете жест на победа, свивайки едната си ръка в лакътя, събирайки юмрук и движейки я отгоре надолу или обратното с победоносен жест. Тя пък не чуваше нищо в жежката тишина и спокойно бързо нанесе млечния крем по тялото си, което стана още по-копринено меко. Той долови уханието на крема и не сдържа доволната си усмивка. Беше прав. Не познаваше друга жена, която можеше да се оправи толкова бързо. Ем Би бе способна да се приготви дори за парти в рамките на една цигара време - да се съблече, да вземе душ за 5 минути, да оползотвори всички женски мазила, да си измие зъбите, докато си суши косата и да се облече за три минути. 10-15 минути й бяха достатъчни за всичко, ако пожелаеше. Но понякога се бавеше с часове, което можеше да изкара нервите и на най-големия непукист. Той продължаваше да се усмихва мислейки си, докато в един момент тя не излезе с флакончето крем в ръка. 

Той сложи крак върху коляното на другия си и присви очи. Тя се заоглежда и се наведе да вземе халата от земята. Пусна го върху масичката. Приклекна с гръб пред него и каза, подавайки му флакона.

  • Ще помогнеш ли?

Мълчаливо той нанесе крема на дланите си и го разнесе по раменете й с нежни кръгообразни движения. Беше го правил много пъти, познаваше всяка луничка по гърба й. И въпреки, че не обичаше да се омазва с тези женски мазила, никога не би й отказал. 

Тя благодари и му се усмихна, а той стана и си изми ръцете от остатъчния крем. Върна се в стола и се отпусна наблюдавайки я как объркана се суети наоколо. 

  • Нарочно ли го правиш? - усмихна се той.
  • А ти нарочно ли не излизаш? 

Той замълча, тя също. Тя се обърна в профил. Така нямаше да я вижда директно, а и щеше да й е по-удобно да се облече. Преметна презрамките на сутиена през раменете си и посегна да го закопчее. 

  • Искаш ли помощ? 
  • Не, той се закопчава отпред, а и да е отзад, мога да се справя сама. 

Отново мълчание. В стаята се бе настанило някакво нежелано напрежение. Тя продължи с бикините. Прашката се замота в ръцете й. Тя вдигна крак и го промуши през едната страна. Стъпи, вдигна другия и бързо дръпна прашката на мястото й. Беше лесно. Но усети пеперуди в стомаха си. Пристъпи и пусна климатика. 

Той стана и бавно тръгна към нея. Деляха ги две-три крачки. Тя продължи, размятайки лятната си рокля. В момента, в който я вдигна, за да промуши глава и ръце през нея, той я хвана и я задържа точно над главата й. Тя го изгледа остро и той леко взе да я спуска към врата и раменете й. Спря се и я погледна в очите.

  • Не го прави повече...
  • Кое? Обличам се. Ти си в моята стая. Твоята де, но моя. Къде да се облека?!? Какво правя?!? - говореше като в скороговорка тя.
  • Не бягай...

Това я обезоръжи. Ръцете й се отпуснаха все още държейки роклята. Понамести се в нея и я остави да падне свободно надолу. Вече беше облечена. Това й действаше като броня. 

  • Амии, аз не бягам. Май няма и смисъл. Ти нямаш догонване, а и защо да бягам... Нали има кого да гониш, не се занимавай с мен. 

Ето къде се бе скрило напрежението. 

  • Нищо не си разбрала скъпа, но давай кажи си всичко и да се приключва. После ще излезем да се разходим и ще се разберем...
  • Не съм разбрала, какво не съм разбрала... Давай, да. Да излезем, че тук вече ми е тясно. 
  • Тясно?!? Защо?!? 
  • Защото така! Не познавам жената, в чиито дом ме каниш да спя. Широко ли да ми е?!?
  • Познаваш мъжа. Този дом е мой!!!
  • Да... но май вече и мъжа не познавам... - промърмори като на себе си Ем Би. 

Той обаче я чу и рязко се обърна. 

  • Не ме познаваш?!? Бързо ме забрави, Дарлинг!
  • И ти някак бързо ми обясни къде ми е мястото. Да ти имам грозните намеци. Нали ми каза - специална била, хубав секс правели... 

Той се приближи, грабна я и я хвърли върху леглото. Скочи отгоре й и хвана двете й ръце за китките. Тя се извъртя интуитивно, но в един миг го погледна право в очите. Отпусна се и му каза:

  • Сигурен ли си, че искаш така да ми държиш ръцете???

Очите й хвърляха гневни пламъци върху него. Той се усети и пусна ръцете й, подпирайки се над нея. Досети се кое я озлоби така и бавно целуна врата й, за да покаже, че помни добре и разбира въпроса й. 

  • Не исках да върна онзи гаден спомен. Исках само да ти покажа къде е твоето място. Тук, в тази къща, с мен, в тази стая, в това легло, в този миг и във всеки следващ... Това исках да усетиш. Не за 4 дни, а за цял живот. 
  • Тук?!? А твоята мацка?!? Какво й каза за мен?!? Ооо, я се разкарай с тия номера...
  • Няма мацка, Заядливке. Казах ти, че има специална жена в живота ми, която обожавам. Казах ти, че я познаваш и толкова. 
  • Каза, че я обичаш и правите хубав секс или пак аз нещо не съм разбрала, Подробен?
  • Да, казах точно това. Няма гадже, има жени, но нито една от тях не е тази, за която говоря.

Той продължаваше да стои на планк върху нея. Отпусна се на леглото, а тя скочи и седна до него. 

  • Подиграваш ли ми се? На луда ли ме правиш? 
  • Не, Дарлинг! Обичам те!!!
  • Какво искаш да ми кажеш, Слънце?
  • Шегуваш ли се, не разбираш ли, че ми липсваш. Играеш ли си или наистина не схващаш?!? Радвам се, че плановете ви са се променили, за да бъда с теб сега. Мислех, че и ти го усещаш така, след като пристигна. Знам колко ти е трудно да се бориш със себе си, но знам, че ме обичаш, Дарлинг! Днес очите ти грееха... както преди!!!

Уханието на крема й се бе смесило с напрежението в стаята, което можеше да се разреже с нож. Трябваше са спрат тази безумна игра на криеница. Така е, обичаше го и още не искаше да го отстъпва на никоя. Не беше готова да го дели.

  • Моли се, жена ти да не влезе в следващия един час! - почти просъска, шепнейки в лицето му Ем Би. 

Този път той се почувства обезоръжен и поклати глава смеейки се, защото тя не вярваше, че той говори точно за нея.

Тя стана и с един замах съблече роклята си. Оставайки по бельо седна до него и започна мълчаливо да сваля спортния анцуг, който свлече до коленете му. Той не се противеше, нямаше и причина да го прави, отдавна бе готов за това. Тя хвана тениската и нарочно я остави върху лицето му, а той бързо я измъкна от главата си. В този миг тя се обърна към него и го възседна. Той посегна към бельото й, а тя го спря, хващайки ръцете му, както той беше притиснал нейните преди малко. Това го разсмя леко, защото тя нямаше тази сила да ги задържи, нито този захват, но той се остави, защото така гърдите й бяха пред лицето му, а това му хареса повече от мисълта да се освободи от леката й хватка. Усещаше аромата на кожата й и му се искаше да пренебрегне всичко за един див секс, но я познаваше добре и знаеше, че след това, дори и да й хареса, тя щеше да се затвори в себе си. А сега точно това никак не бе нужно. Имаше случайно или не, подарени от съдбата 4 дни в които да бъде само с нея. 

Тя се наведе и косата й се разпиля по лицето му, скривайки приятната гледка. Тя започна да го целува нежно и много бавно. Първо по брадичката, по ключицата, по врата, мина към ухото му и пусна езика си, при което цялото му тяло изтръпна. Тя продължи по скулите, по цялото му лице, избягвайки устните му, които я търсеха. Беше му ядосана и го дразнеше. Но играта му хареса и знаеше, че след малко ще я обезоръжи. Целуваше го бавно, много бавно. Това го караше да изчака, но желанието му се увеличаваше многократно. Тя се наслаждаваше и когато се вдигна за миг, за да отметне косата си, той използва момента. Хвана сутиена й със зъби и го дръпна рязко. Магнитната закопчалка поддаде и се раздели на две откривайки гърдите й с леко полюшване. Той изплъзна ръка и се измъкна изпод нея, обръщайки я отново с гръб върху леглото, като я хвана през кръста. Погледна я в очите и започна да пълзи бавно надолу, вдигайки единия й крак върху рамото си. Другия бе затиснал с лакътя и тялото си и тя нямаше шанс да се събере. Но му се опъваше, от което той усети колко му липсваше тази позната обиграност. Просто й харесваше да го предизвиква. Той я познаваше толкова добре, а и това чакаше. Искаше му се да е така. Вярваше, че тя го обича толкова, колкото той нея. Продължаваше бавно да плъзга ръцете си по цялото й тяло и ги спря върху гърдите й, които потрепваха. Целуваше я също така бавно и не спираше да я гледа в очите, когато се наведе и стигайки пъпчето й прокара език в него. То приличаше на малка дупчица и подскачаше при всеки смях или вдишване. В този миг тя потрепна цялата.  Продължи надолу,  целувайки всеки милиметър от нея, докато не усети, че е на точното място. Дръпна миниатюрната дантела, подобие на прашки, плъзна език и много нежно го завъртя във всички посоки. Включи устните си и уменията си от ползването на сламка за пиене и продължи така с различно темпо, докато не видя как тялото й се извива на дъга и вече потрепва импулсивно. Знаеше, че й харесва, харесваше му и на него. Обожаваше тази жена. В един миг тя се дръпна, той изпусна дантелата и тя използва момента да го придърпа върху себе си. Понеже не успя да го издърпа, промуши се, целувайки мускулите на корема му и на свой ред се спусна към скута му. Боксерките му й пречеха. Тя ги хвана с ръце и бавно ги свали надолу към изхлузилия се летен анцуг. Измъкна се изпод него и се изправи в цял ръст, хвана няколкото дантелени ленти на прашките си и свали всичко от себе си. Така имаше пълната свобода да се движи, както си иска. Когато се опита да го прекрачи, той протегна ръка, хвана бедрото й и я завъртя към себе си. Така лицето й попадна точно в неговия скут, а той можеше да продължи своето занимание върху нея. Тя осъзна, че беше доста по-силен от преди и тази сила й хареса. Удоволствието беше взаимно. Тя използва дълбоко вакуумните си сладоледени умения,  всеки път все по-плътно, наслаждавайки се на реакцията му. Той проникваше бавно с език и знаеше точно какво обича, наслаждавайки се на споделената взаимност. Тя можеше да се остави в ръцете му с часове, а той бе готов да отговори на нуждите й. Омаяна продължи да се грижи за неговите. Целуваше, умишлено дишаше и издишаше леко, всмукваше дълбоко и плитко, облизваше устни толкова близо, че той реагираше недвусмислено. Никой не бързаше. Тя се изпъна треперейки с всяко мускулче, продължавайки да се отдава на момента. Той хвана бедрата й, тя сви колене и той я избута леко плъзгайки я с гръб към него, докато тя стъпи за опора върху бедрата му. Спря точно където бе нужно. Измести се под нея леко встрани, вдигна се и почти седна опрял гръб в рамката на леглото, виждащ гърба й, а тя се изви, за да вижда лицето му и той попита тихо, целувайки я по слепоочията: 

  • Сигурна ли си, Ем Би? 

Тя кимна утвърдително, извъртя главата си, сложи устни върху неговите, после се надигна и се намести така, че той можеше да види освен гърба й, също и как меко, с лек натиск потъва в нея. Ръцете му шареха по тялото й, но едновременно с това едната плътно хвана гръдта й и притисна гърба й върху гърдите му. Другата бе хванала леко вътрешността на хълбока й, понякога пълзеше към основата на бедрата й, където езикът му бе оставил следите си и се връщаше в ритъм отново върху пъпчето й, оставайки нежно върху мекото й коремче. Друг път се спускаше рязко надолу и спираше с натиск там, където бе нужно. Тя се наслаждаваше максимално отдадена. 

Тази жена можеше да го влуди, когато си пожелае и той не го криеше. Тя мислеше същото за него. Не можеше да го сравнява с другите, които я караха да се чувства различно. С него можеше да бъде и любовница, и дете, и блудница, и светица, единственото от което се страхуваше, бе да му бъде жена. 

Тя се завъртя измъквайки единия си крак и се обърна, за да може да е лице към него. Възседна го и гледаше как лепкавият му поглед се разхожда по нея, докато ръцете му галеха гърдите, гърба й, коремчето, бедрата й, докато не се спряха удобно на онези две закръглени части, които тя неволно стегна, докато яздеше в тръс, раван или галоп, според усещанията си. В ръцете му й беше удобно и приятно, чувстваше се негова и свободна. Желана. В такива моменти тя използваше и уменията си, за които той бе благодарен на някакъв си Кегел. Преди много години му беше обяснявала за какво става въпрос, а той така и не успяваше да се съсредоточи върху същността, но запомни всичко като Кегел удоволствие. Тогава усещаше върховна наслада и обожаваше тези умения. Без да нарушава единението на телата им, Блу постави втората възглавница зад гърба си и така близостта им се увеличи. Не бързаха и не искаха. Потънали в своята споделеност, те правеха всичко синхронно и красиво без дори да го осъзнават. Ако имаше страничен наблюдател, то той щеше да реши, че тук се снима някой еротичен леко забранен филм. Двамата обаче не мислеха за това. Те просто се обичаха, отдадени на възможността да бъдат заедно, както в едни други времена. Той бе тренирано издържлив, тя знаеше и използваше това приимущество. Казваше, че е така, защото я обича, а тя ненаситно обожаваща го, когато бе с него можеше да му позволи всичко. Трябваше да си признае, че и друг път се е случвало да си мисли за него, но за тези моменти никой освен нея не знаеше. Тя ги използваше, когато имаше нужди, които другите вглъбени в собственото си удоволствие не усещаха. 

Докато бе върху него тя изведнъж спря. Той я погледна смутено и продължи леко, защото усещаше, че това спиране точно в този момент, може да доведе и в двата случая до финален край. Единият с удовлетворение за двамата, другият основно за него. Разбра я. Тя се страхуваше от двойния финал по обясними причини в липсата на протекция. Той пък го искаше, но рискът оставаше за нея, затова се примири. Имаше още няколко дни, в които може би щеше да им се случи. Тя се спусна върху него и с две-три движения на езика и устните си, успя да го приключи и то по начин, за който много мъже си мечтаят. Той я прегърна и продължи да я целува нежно, галейки я. Тя трептеше в ръцете му, сякаш ток минаваше по тялото й. В момента, в който се отпусна, той я стисна здраво в прегръдката си. Не искаше да я пусне. Тя и не искаше да се измъкне. Можеше да заспи така. 

Никой не влезе, никой не звънна. Бяха забравени, излишни и изолирани от реалния свят, но взаимно нужни един на друг. 

  • Щастливец! - засмя се тя. - Този път не те хванаха. 
  • Щастливка! - каза той. - Този път не знаеш какво те чака в следващите няколко дни. 

Тя го погледна в очите питайки се дали той не се притеснява от своята мацка. Не личеше да е така, но мисълта за нея не излизаше от ума на Ем Би и дори в един миг се замисли дали това не бе последния път, в който правеха секс. Щеше да й е трудно да го направи, ако познаваше неговата мацка. Никога не я бе запознавал с гаджетата си, а когато го срещнеше с някоя, той не криеше, че Ем Би му е в сърцето, като дори е имало моменти, в които го казваше, а тя приемаше това за не особено уместна шега. Но пък беше мило и дълбоко в душата си му бе благодарна за това усещане.  Щеше да й липсва и онзи бърз, спонтанен и див секс, който правеха дори прави, когато искаха, а обстоятелствата ги притискаха. Но такъв от години не й се бе случвал. Явно с възрастта сексът с него се променяше и ставаше още по-добър и взаимен. 

Смяха се от сърце на току-що проведеният разговор, гледайки се в очите. В стаята вече липсваше напрежението. Беше изчезнало и си бе отишло изместено от невероятното усещане за наситена обич. Любовта се бе настанила на  мястото на напрежението. За някои хора, такъв секс би бил дори скучен, но те двамата знаеха, че няма какво да си доказват, да показват някакви умения един на друг или да демонстрират гъвкавост. Те познаваха своите нужди, имаха необходимост само един от друг и от усамотение. Всеки правеше любов отдаден на  другия. Обичаха се. 

Тя хвана ръката му и погледна часовника. Точно час. Не обичаше часовници. Носеше понякога, но винаги и без тях бе уверена в изминалото време. 

  • Искаш ли да се разходим или ще си останем тук? 
  • Не, не ми се излиза или нека да е по-късно. Искам да останеш с мен, Дарлинг. Да спрем времето за малко.
  • Спряхме го. Май никой не мислеше за нас в този един час. Нито твоята, нито моята половинка. 
  • Моята... - усмихна се той. - Надявам се моята да е мислила за мен поне в един миг от този цял час. 
  • Да бе, да... не бъди гаден. - нацупи устни Ем Би. - Пппффф, мн грубо. 

Той се засмя от сърце и каза:

  • Ти обаче наистина не ми вярваш, че те обичам, както преди. Незаменима си, Дарлинг! 

Този път тя се разсмя:

  • Може и да вярвам, но ме дразниш нарочно. 
  • Остави... ще разбереш... Но днес не ми прозвуча обичаща, когато говорихме, Дарлинг... а каза, че си щастлива...
  • Така е, Слънце. Малко ми е трудно, но не е тема, която да обсъдим точно сега. Ще ми се доплаче, ще потъна и ще си съсипя вечерта, а съм с теб и това както знаеш, ме прави щастлива в момента. Не го разваляй. Нека не говорим за половинките си...
  • Труден период... Само не ми казвай, че Тото ти посяга или нещо подобно. 
  • Не, не. Знаеш, че не бих позволила такова нещо. Глупости. Няма начин, а и бих си тръгнала на мига. Друго е...
  • Ще ми разкажеш ли какво те мъчи някой път, когато си готова. И мога ли да помогна?!? Просто говори с мен, Скъпа... ще намерим решение. 
  • Не знам дали можеш да помогнеш с нещо. Може би, но не е момента. Пак ще говорим. Не е нищо кой знае какво...
  • Ок, но знай, че съм насреща... Гладна ли си? Ходи ли ти се някъде? Ди Треви? Ти обичаш Ди Треви вечер...
  • Не, не съм гладна. Може ли да ме гушнеш пак... Ди Треви... А на теб ходи ли ти се?
  • Ако ти искаш...
  • Не, но не каза ти гладен ли си... Всъщност, хайде да излезем за малко.

Тя не изчака отговора му, измъкна се от прегръдката, отметна завивките и тръгна към банята, влезе и пусна душа. 

Той остана замислен върху разговора им. Нещо я мъчеше и щом не говореше за това, значи е важно и сериозно. Надяваше се, че може да помогне, но не знаеше как. Стана и се запъти след нея към банята. Дори не знаеше дали това ще й хареса точно в този момент. Просто искаше да е с нея. 

Тя бе затворила очи, бе вдигнала ръце и душът обливаше лицето й, стичайки се по цялото й тяло. Той плъзна запотената вратичка и влезе при нея. Тя не помръдна. Стоеше затворила очи, неподвижно дишайки между струйките вода. Без да я пита нищо, застана зад нея, отметна мократа й коса и я целуна по рамото до врата. Тя винаги се къпеше с гореща вода, а сега водата беше повече студена, отколкото топла. Гърдите й и кожата бяха настръхнали. Той хвана кранчето и засили топлата вода. Тя продължи да стои неподвижно. Блу имаше усещането, че тя плаче, но не можеше да разбере под стичащата се върху нея вода. Какво мъчеше тази жена... Той я целуна и усети, че тялото му отново реагира, а топлата вода помогна за усещането. Прилепи гръб до нейния, плътно я прегърна и я остави тя да реши. Ем Би го усети още преди да я долепи до себе си. Да, тя наистина плачеше и се надяваше той да не е разбрал. Сълзите й бяха истински и от дъното на душата й. Бе омъжена от няколко години, а днес всичко за което се бореше и имаше смисъл в живота й се сля в едно с мъжа, който бе в сърцето й и й предложи помощта си. Ако знаеше само... но той не знаеше  нищо и това засега бе добре. Тя спусна ръце без да ги отделя от стената и направи онази особена чупка в кръста, която казваше всичко. Намести се лекичко и се повдигна на пръсти. Той сви колене и я хвана още по-плътно. Пресегна се към пухкавата гъба, тя му подаде душгела. Той плъзна пяната по тялото й. Пресегна се и пусна другият кран с гореща вода, който пълнеше ваната. Продължи да я облива с пяна, която тя усещаше как пълзи по гърба й. Пяната стигна до кръста й, разля се на две в малките трапчинки от двете страни в основата на гръбнака й, после се спусна все по-надолу, където той бавно променяше посоката й, поради плътно прилепналите им тела. Тя се наслаждаваше на целувките по шията и раменете си, на ръката разхождаща се върху гърдите й и на другата, която я държеше застопорена и стабилна, притискайки нежно важни точки от време на време и потъвайки в нея. Тя се отдалечи още малко от стената, без да отделя ръка от нея, вдигна леко крак и спусна другата си ръка по вътрешната част на бедрото му, промушвайки я между мокрите им тела. Мина през външната част на дланта му, която почти бе стиснала между краката си. Стигна където искаше, нежно се заигра за миг и се опита да обърне глава за да го целуне. Той бе вдигнал своята нагоре с лице към тавана, усети я и се наведе, за да стигне устните й. Пусна разпенената гъбка до гърдите й и ритмично внимателно продължи да я гали, в очакване на нейната пълна отдаденост. Тя тихичко измърка, докато въздишаше дълбоко и все по-често. Той усети как силите я напускат, а и за нея бе по-добре да е отпусната. Тя усещаше тялото му, фитнесът го бе преобразил и сега й се струваше огромен и силен. Вдигна я на ръце и внимателно влезе във ваната, от която се разплиска вода навсякъде. Пусна я лекичко все още с гръб към него и двамата легнаха във водата. Беше много по-лесно. След няколко минути той също измърка басово и отново плътно я прегърна. Тя се отпусна върху него, а гърдите и останаха над водата. Той сложи ръце върху тях и не помръднаха повече. Почти в унес, те се раздвижиха, когато водата се поохлади. 

Тя се обърна като делфинче и се плъзна върху него, целувайки го по пътя си. Стигна ябълката на врата му, близна брадичката му, прокара устни по неговите и се отдръпна. Погледна го в очите. Той също. Мълчаха. 

Тя стана внимателно, докато той я бе хванал с ръка, за да не се подхлъзне. Прекрачи, седна на ръба на ваната в поза на каубой и вдигна ръка все едно ще мята ласо. Сключи двете си длани и ги преметна през главата му. 

  • Не можеш да избягаш, Слънце. 
  • И не искам, аз не съм ти. - засмя се той слагайки устни върху нейните.

Тя усети, че й намеква нещо, но усмивката му и топлите му ръце я накараха да замълчи. Излезе от ваната и отново се пъхна под душа. Сапуниса всеки милиметър по себе си и бързо отми всичко. Грабна познатия флакон, взе втория недокоснат халат, защото нейния бе останал до леглото и отиде в стаята, като затвори плътно вратата на банята. Бързо съблече халата, наметна си другия и се върна в банята, като извика:

  • Съжалявам, ползвах твоя само за да стигна до моя без да намокря навсякъде. Не знам къде има друг, сух. Оправяй се... 

Той се разсмя и чу как тя отново затвори вратата. Зае се да изпразни ваната, изми пяната и се запъти към душа. Погледна в запотеното огледало. От там го гледаше мъж, който отдавна не бе виждал. Мъж, на който никога не му е липсвал секс, но мъж, който току-що бе правил секс наситен с много любов. Този мъж сияеше и бе приятно уморен. Гледаше го един обичан мъж. 

Тя нанесе крема навсякъде, където можеше да стигне. Той може и да не знаеше, но тя можеше да разнесе крема и върху гърба си. По-трудно, но можеше и у дома го правеше самичка. Скочи в следващите си, този път бледо розови прашки. Взе друга рокля, ефирна, лятна, летяща. Сложи високите си токчета пред себе си и седна в онзи фотьойл, който той днес си бе присвоил. Посегна  към чантичката си, извади парфюма, за да не го забрави. Стана, почти изтича до гардероба, измъкна едно леко шалче и го закачи на чантичката, след което нанесе фин слой фондьотен, малко спирала, очерта съвсем невидимо устните си. Те бяха червени и пухкави, като след добър секс, затова сложи само мъничко блясък. Облиза ги и готова го зачака да излезе, седнала пак удобно. 

В този миг вратата се отвори и се чу басовия му смях: 

  • Неее, нннееее. Шегуваш се. Няма ли да поспим?
  • А Ди Треви? 
  • Утре Ди Треви. 
  • Но той май беше на 15 минутки пеш от тук. 
  • Да. Точно, но... ооофффф, хлапеее... дай ми 5 минути.

Тя бе от жените, които имат неизчерпаема енергия. Искаше в един ден да вземе колкото се може повече от всичко и сега щеше да го убеждава колко ще е хубаво да се разходят. Защо му трябваше да споменава за Ди Треви. Но като цяло нямаше почти нищо против да излязат, а и не му се спореше, затова бързо се съгласи. Една идея повече умора и щеше да я разубеди, но все още имаше малко сили. Той излезе от стаята й и тръгна към своята, а тя стана и надникна набързо в банята. Всичко бе запотено, но чисто. Нямаше и капка пяна никъде. Знаеше, че е перфекционист, но беше готова независимо от роклята и всичко друго, да грабне душа и да измие пяната, вместо после да чисти основно. Дори бе отворил и малкото призорче. Явно не му беше до това да попива водата от стените, за да не остават капки. Много я дразнеха тези малки капчици и бяха тема на спор между двамата дали това е нормално или не и на колко време се чисти банята, за да изглежда добре. Но всичко си беше наред. 

Тя тръгна след него. Той чу стъпките й и бутна незатворената врата на стаята си, за да й покаже, че може да влезе. Мъжка стая. Чиста, но мъжка. Минималистично, нищо излишно. На стола бяха преметнати едни сиви летни дънки, светло сива ленена риза, под него чифт чорапки. Отворен гардероб, а до него маса с все още включена ютия. 

Тя се усмихна. Роклята й бе в бледо розово и основно сиво. Шалчето в сиво и бяло. Обувките й бяха изцяло сиви. Бе видял какво е нейното облекло, за да избере своето. Не беше просто съвпадение. Ето, дори това дребно нещо нямаше как да й се случи у дома. Там вечно я питаха кое, какво и т.н. 

Той се разхождаше по боксерки и търсеше нещо. Парфюма. Тя стоеше до вратата и го наблюдаваше. Радваше му се. Той изглеждаше перфектен. Облече се бързо и й се усмихна. 

  • Готова ли си?
  • Да. - каза тя влизайки в стаята.

Той се огледа и се сети. Бе забравил ютията. Но тя не знаеше, че ютията се самоизключва след 15 минути, ако стои неподвижно. Нямаше опасност, но той не й каза. Грижата й му харесваше. Беше мило. Нейната ютия имаше цяла парна система и също се самоизключваше, но тази й се стори опасна. И тя я изключи директно от контакта. 

Той вече бе до входната врата, когато тя спря пред огледалото. Остави чантичката си. Пръсна малко парфюм, сложи си шалчето, изплези се, докато му намига и тръгна към него. Той се смееше... прегърна я през раменете. Заключи и разходката под звездите на Рим започна. Бяха страхотна двойка. Минавайки по тихата тясна уличка тя облегна глава на рамото му. Атмосферата в Рим винаги я предразполагаше към нежност. Навсякъде имаше статуи. А за нея изкуството бе празник на душата. 

Беше ги водил къде ли не преди година, когато в първия и последния ден бяха заедно. Тогава посетиха и Ватикана. Съвършенство на култура, история, красота, влияние, владичество и пълна власт. Туристите не оставяха Рим да спи. Така Ем Би и Блу се вляха в потока от среднощни туристи. От време на време той я целуваше, а тя не го изпускаше. Бе го хванала под ръка и той се чувстваше удобно. Понякога той държеше ръката й в своята и се чуваха само стъпките издадени от звуците на токчетата й. 

След минути бяха до фонтана Ди Треви. Тя го обожаваше. С всичките му отблясъци, отразяващи се върху статуите. Можеше да стои там с часове, загледана в съвършенните форми. Беше пълно с хора. Тя се облегна на парапета, а той я огради като застана зад гърба й и хвана парапета с ръце. Тя се чувстваше защитена и обгрижена. Не че имаше от какво, но беше хубаво. И не я блъскаха насам-натам. Гледаха трептящите сенки в продължение на 15 минути. Там, тя винаги губеше представа за времето. Той я хвана за ръка и слязоха по стълбичките. Седна на ръба на фонтана, а тя върху едното му бедро, обърната към водата. Отново минаха около 15 минути. Може и повече. Той наблюдаваше лицето й, което сияеше. Тя поглеждаше към него с благодарност и много топлина. 

  • Искаш ли да се прибираме или?
  • Ще спиш ли при мен?
  • Едва ме нави... - целуна я той. 

Четири дни, един от които почти бе отминал. Оставаха им три дни извън пространството, извън времето. Без планове, без графици, в пълна свобода...

  • Този  път ще заминеш ли? Пак ли ще изчезнеш, когато дойде Тото? 
  • Не. Затова се върнах на летището. Трябваше да летя днес, преди 3 часа. Вечерния полет до Варна. Отмених го с 5 дни. Ще остана с теб до пристигането му. После кратък престой у дома. Когато се върна вие ще сте още тук. Този път ще се засечем за още два дни, преди да заминете. 
  • Отложил си полета? Заради мен?!? А вашите или ако Тото дойде по-рано? 
  • Ако дойде ще си говорим по мъжки, а ти ще трябва да присъстваш. Това притеснява ли те?!? Но не мисля, че ще дойде. Предсказуем е. И мисля, че той знае. Повярвай ми, почти съм сигурен. Не е като теб, но те обича като мен и иска да си щастлива. Той няма и твоята интуиция. Нищо лошо... дори напротив. А нашите са добре, знаят, че ще отложа с няколко дни. 
  • Нищо не ме притеснява. И той наистина знае, че ти си човекът, за когото не трябва да спорим на никакви теми, защото не трябва да ме кара да избирам. Не би било добре... А твоята девойка? 
  • Еййй, девойката, та девойката... Споко. 
  • Неудобно е, ако... ? 
  • Моята е с мен, сега. И както ти казах вече, познаваш я, знаеш, че я обичам и че правим страхотен секс с нея. Моята си ти! 
  • Слънцеее... - тя се сгуши в него. - Хайде да си ходим. 
  • Дарлинг... липсваш ми и правиш нещата много трудни за двама ни. 
  • Ако искаш не оставай при мен... ти си сменил полета си без дори да го обсъдиш с мен. Може би щях да те разколебая.
  • Да бе, да. Не, нямах това предвид. Искам те за повече от 4 дни...

Тя замълча забила поглед във фонтана. Бръкна в джоба си, обърна се и хвърли една монета през рамо. После стана и усети как той я спря. Дръпна я обратно и започна да я целува по устните. Бавно, нежно, уверено. Когато спря, тя се изправи, той хвана ръката й в своята и тръгнаха мълчаливо към къщата. Вървяха бавно и не говореха. Небето над Рим бе обсипано със звезди. Влизайки в дворчето на къщата тя видя малката пейка, изтича и седна. Той стоеше прав пред нея. Тя го дръпна и Блу седна до нея, а тя легна в скута му, гледайки към небето. Той се досети как преди години, така лежаха почти през вечер на плажа, слушайки вълните и гледайки към звездите. Оставаха с часове, често до изгрева. Той с китара, с една чанта с лекции, тя с раничка с тетрадки, лекции и всякакви дамски джунджурии. Беше хубаво време и често си пожелаваха това да им се повтаря дори и когато вместо раници, ще носят бастунчета. Но нито веднъж не се замислиха, че за да остареят заедно, трябва да живеят заедно. Това не го подлагаха на съмнение и затова им убягна момента, в който можеха да го превърнат в начин на живот. И въпреки всичко, те си имаха своето небе от двата края на света, гледаха една луна и знаеха, че за обичта не е нужно вкопчване, а свобода, на която сам си определяш границите. 

  • Ела на мансардата. Гледката е по-хубава и ще сме си у дома. Искам да хвърля тези панталони. 

Ключът щракна и се качиха на мансардата. Това бе полуетаж и нямаше голяма разлика, но там наистина бе по-уютно. Той изчезна за миг и се върна по боксерки и тениска. Тя изтича до стаята си, разкопча сутиена си в движение и свали роклята. Изхлузи обувките, грабна една тениска и боса се върна на тераската. Той бе седнал, тя нахлузи тениската също в движение и легна отново с лице към звездите и глава върху бедрото му. Небето беше прекрасно, с огромна пълна луна. Той я сбута леко и легна настрани до нея. Тя гледаше нагоре, той пък гледаше нея, бяха гушнати. След минути можеха да правят секс, но не бе задължително. И двамата бяха уморени, за да се впуснат в ново подобно занимание. Тя почти заспа. Той посегна да я вземе и да я пренесе в стаята й, но тя усети и стана сама. Разсъни се леко и се сгуши в завивките. Той ги отметна и се мушна при нея. Прегърна я и се опита да потуши желанията си. Не беше с нея само заради секса. Беше с нея, защото я обича. А я обичаше, защото бе жената, която искаше в живота си. 

Тя го целуна и се сви до гърдите му. Не търсеше секс. Той усещаше как тениската й се повдига и смъква, когато диша. Зърната на гърдите й издаваха всичко. Тя преметна крак през него и усети мислите му. 

  • Лека нощ, Дарлинг! 
  • Лека да е, Слънце... до утре, събуди ме, ако станеш първи - прошепна тя. 

Нямаше да стане пръв. Щеше да отложи и фитнеса, и всичко, което би му попречило в тези 4 дни да бъдат заедно... а можеше и да я заведе в залата да си припомнят доброто старо време. 

Каквото и да говореше, той я познаваше добре. Тя бе от “совите” - никога не ставаше рано, можеше да стои до сутринта и пак след час-два сън да е готова за всичко - път, работа, секс, релакс, разходка, доклади и т.н., а той бе от “чучулигите” - обичаше да става рано и до обяд да е приключил с основните си задачи. Това разминаване им бе нужно, за да укроти и приземи и двамата, да ги накара да спрат безумния си ритъм на живот, да намират винаги баланса във взаимоотношенията си. Той не можеше да й се сърди за лудостите, тя пък не прекаляваше и добре знаеше границите на всичко освен на едно. Така и не се научи на няколко неща, едно от които да си вярва повече, независимо, че беше една организирана, независима и успешна жена. Но това й костваше много усилия и ненужен перфекционизъм. Той се опитваше да я учи, но животът й даваше други уроци, с които й бе трудно да се справи и затова търсеше и странни алогични решение, носеше несигурността си гордо и продължаваше да вярва, че може да направи още и още, и не искаше да повярва, че понякога просто не си струва. Тя искаше да променя света, така както можеше да променя себе си, когато трябва. И светът използваше това като й “удряше по някой друг житейски шамар” от който тя излизаше с трудни уроци за цял живот. Беше приела, че съветите са превенция, но искаше сама да мине през всичко. Така и не разбра, че дори не е нужно понякога... но това си беше тя и той наистина си я обичаше такава, каквато е. Сложна, ранима, силна и слаба, всичко за което човек можеше да се сети щом желае една жена. 

Тя се разшава в леглото. Той обаче я притисна леко и Ем Би се сгуши отново в него. Имаше нужда точно от това. 

Причината обаче я караше да шава, защото имаше аларма на телефона, която трябваше да изключи. Но телефонът бе останал в чантичката, а тя в коридора до входната врата. Беше абсурдно да стане сега. Щеше да решава на сутринта. Сега беше в прегръдките му. И й се спеше... 

Днешният ден беше дълъг като за два. Пожела си и другите три да минат така наситено и зареждащо, с него. 

Двамата заедно... тя се вслуша в дъха му и потъна в съня си. Той бе затворил очи, слушайки равномерното й дишане и потъна в своя. Бяха едно цяло... така, както искаха. Дори дишането им се уеднакви, когато сънят ги надви.  

Приключението в Рим започна като едно обещаващо малко бягство от реалността, но всъщност си бе напълно реално и дълбоко личностно. Любовта има свои правила, които нищо и никой не може да прекрои. 

Тя имаше своя програма и утре я чакаше Ватикана! И всичко вървеше по план, с малки непредвидени изключения, които не засягаха никого другиго, освен сърцето в гърдите ѝ и другото, което чуваше как бие на сантиметри от ухото ѝ. Този по-бавен ритъм я пренесе в един друг необятен свят, в който всичко беше позволено и без чувство за вина. 
1/4

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-09-22
прочитания: 33
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход