Като изпаднал в луд екстаз езичник небето раздра ефирната си риза! Мълния удари и гръмен трясък се стовари! Тревожен птичи писък замря. И див вятър се втурна... Земята беззащитна под градушката събра убитите надежди в урната на скръбта. И безмълвно се заслуша в риданията нощни на душата си...
