StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,524
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,103
   Точки: 2,656,706
   Съобщения: 154,075
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

РАЗПЛАКАНИ ОЧИ


Една жена седи и плаче
на пейка в парка, отстрани,
а привечер е вече, здрач е,
започва леко да ръми.

Не смея да я заговоря,
боя се да я приближа,
а няма тука други хора,
мой дълг е да я утеша.

„Госпожо – казах предпазливо,
да седна ли аз тук, при Вас,
че времето е дъжделиво,
а пейчицата е под храст?“

Жената като че се сепна,
избърса с кърпичка очи,
отстъпи мястото да седна
и малко се успокои.

И както с непознати става
с добронамерени сърца,
а пък и време да минава,
побъбрихме си за деца.

Разбрах защо бе натъжена –
през девет сини планини,
в страна безкрай отдалечена
живеят и децата три. 

Тъжали както подобава
в началото за бащин дом,
а после (все така си става),
свикнАли с другия подслон.

И тя си мислела, че свиква
със своя жребий – самота,
но сълзите си не привикла
да спрат – течали си, така.

Какво ли можех да й кажа,
като отдавна се пека
на този огън. На паважа
си тръгна всяка към дома.







vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-28
прочитания: 312
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход