ДА ПИША СТИХОВЕ СРЕД ТАЗИ ОБСТАНОВКА,

ТОВА АБСУРДНО БИ БИЛО ЗА ВСЕКИ ДРУГ

И НЯМА ТУКА ХИТРОСТ И УЛОВКА,

ЗАРИНАТО Е ВСИЧКО В БОКЛУК.

90% СПОРЕД МЪРФИ Е БОКЛУКЪТ,

ОСТАНАЛИТЕ 10 - ПРОСТО СМЕТ.

ВЪРВИ, ЧЕ ЧАКАЙ ЩАСТИЕТО ДА ПОЧУКА,

ТОВА Е 100% ЧИСТ КЪСМЕТ.

СЕГА ОБОРВАМ СЕБЕ СИ (КАКВО МИ СТАНА!),

ЧЕ ЩАСТИЕТО Е ЕДИН ПРОЦЕС.

ВОЮВАШ, ПОЛУЧАВАШ РАНА ПОДИР РАНА,

А РАНИТЕ ГНОЯСВАТ И - АБЦЕС.

А ОПТИМИСТЪТ В МЕНЕ СЕ ПОДМАЗВА,

ОТ 9 КЛАДЕНЕЦА ВАДИ МИ ВОДА,

НИМА Е ОПТИМИСТ, КОГАТО КАЗВА:

\'О, ОЩЕ МОЖЕШ ДА ЗАТЪНЕШ В ТАЗ БЕДА\'

И АЗ ЗАТЪВАМ БАВНО, ДЕН СЛЕД ДЕН.

ДОРИ И НЕ УСЕЩАМ ЧЕ ЗАТЪВАМ.

\'НИМА ЕДИНСТВЕНО ЗА МЪКИ Е ЧОВЕК РОДЕН\'!

КАТО УДАВНИК СЛАМКАТА ОГЪВАМ.

НЕ СПОРИ НИКОЙ, ДАЖЕ НЕ ОТВРЪЩА.

ЗЛОВЕЩО Е В ТАКАВА ТИШИНА.

ТЯ И АГОНИЯТА МИ ПРЕВРЪЩА,

ВЪВ ФАРС ОТ ЯРКА ТЪМНИНА.