на Тоommy Tabermann
Питаха ли те
пред портите небесни
колко хора си обичал?
Каза ли им
в стихове и песни,
че с любов
в живота си претичал?
Зная,
че те лодката отведе,
вятър морски я подгони
севера пред тебе поглед сведе
и сълзи отрони...
Да повярвам аз не мога,
че те няма на земята.
Ти си жив-
и крачиш с рима
дишаш земно в стих
с любовта позната.
Питай, ако можеш Бога
как направи тъй,
че вечно да те има?
И кажи на ангелите бели
сребърни снежинки в зима
че не знаят и не са видели
kaто твоята любов неповторима.