Раздай ме докрай,

до последната дума.

До последната мисъл

обичай ума ми.

Копней до побъркване.

Душата ми бяла

във стих се превръща.

Светът е за двама.

Носи аромата ми

жив под сърцето.

Когато умората убива поета,

когато имам нужда от жажда

в очите си крий ме –

гореща и влажна.

До край ме раздавай.

Светът е за двама.

„УТРЕ” просто

може да няма.