Как не се наваля този дъжд във очите ми? Как не спря във зениците жарко слънце за миг? Да погали с лъчите си, както гали кокиче и да чуя на гарвана последния вик!
Как не спря този студ да замръзва във вените?
Да прегръща сърцата с черна, лепкава кал...
И висулки от завист..., онези студените
да оставят следи във душите без жал...
А не може ли просто да живеем живота си
и не гледаме вечно в паницата чужда?
Аз раздавам усмивки... Елате, вземете си!
И раздайте любов на някой във нужда!