Часовникът отново занемя,
заплака в себе си –
със песъкливи сълзи.
Отронено,
и времето се спря –
по скрина търсеше те,
сякаш... тебе.
Обърнах го – отново не брои,
mростенва…
Само мигове студени.
А в мислите си по-преди -
редеше ги - минута след минута -
в най - нежната,
"измислена" любов,
когато двама с теб
рисувахме
красивото безвремие...
