Часовникът  отново занемя,

заплака в себе си –

със песъкливи сълзи.

Отронено,  

и времето се спря  –

по скрина търсеше те,

сякаш... тебе.

Обърнах го – отново не брои,

mростенва…

Само мигове студени.

А в мислите си по-преди -

редеше ги - минута след минута -

в най - нежната,

\"измислена\" любов,

когато двама с теб

рисувахме

красивото безвремие...