Десетилетия живях в пустиня,
диво цвете сред изсъхнала земя.
Небесата молех за оскъдна милостиня,
животворна глъдчица вода.
В пустинята ти зърна малко цвете,
което с аромата си те заплени.
И крехкото стъбло откъснаха ръцете,
които ме отнесоха в чуждите земи.
В саксия посади ти диво цвете
и то под грижите ти разцъфтя.
Но нощем пак сънува ветровете
на пустата, изсъхнала земя.