Очите ми са пълни със звезди
Небесната тъга, ще е безкрайна
Подпламнаха във облаци, искри
Нощта пристигна, толкова потайна
Какво е днес Вселена и Човек,
Частица или някаква съвкупност,
Какво е час, минута или век
Във време на безскрупулна престъпност?
Аз викам! Ехо, вятър и мъгла
Навънка днес върлува страшна буря,
А ние - Нас ни пазеха стъкла
И викахме... Но нямаше да чуят.
Отнемахме и давахме живот,
Написани с погрешни интеграли
Програма, с антивирус на робот
Без чувства. Без запазени морали
Стояхме там, под покрив от небе
Което уж, събираше ни всите
Но някои - Объркани и Те
Започнаха да гледат към звездите.
Небесната тъга ще е безкрайна
Когато тази вечер, завали.
И облаците, ще шептят потайно,
Че птиците... умираха сами!