Животът ни пиеса е, която,
играе се по строги правила -
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.
Една-едничка, много странна птица,
от другите стояла настрана.
Не била част от стройната редица,
не махала с разперени крила.
От късовете с мърша не кълвяла,
намирала си тук-таме зърна.
Край пира шумен тихо тя седяла
и бели били нейните пера.
Омръзнало на птицата чудата
от крясъци и птича суета.
Решила да политне в небесата
до стръмна и висока канара.
Помислила си - тук ще съм щастлива,
сред облаци, небе и светлина.
Ще гледам сутрин слънцето красиво
и нищо, че ще бъда все сама.
Но порив луд на северния вятър
пречупил грубо нейните крила.
Залюшкала се птицата без ято
и паднала на твърдата земя...
Животът е игра безумно кратка,
играе се по строги правила -
помислили си птиците от ятото
и литнали с разперени крила.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me