Годината изтече мимолетно
Птичката порасна неусетно
И да литне мисли си, че може
И ще пробва, без да се тревожи
Дали нагоре тя ще полети
Към светлите простори
Или беда ще я сполети
Тя сълзи не ще да рони!
Защото само мисълта
За полета макар и кратък
За свободата да лети сама
И сама да си реши съдбата
Е достатъчна, за да забрави
Че може и да се удари
Но и да падне пак ще помни
Онази мисъл свята
Че сама така си е решила
Че сама разпери си крилата
И ще се вдигне пак да пробва
Да достигне небосвода
Ще лети направо и нагоре
До висоти и кръгозори
С една едничка цел...
Напред и все нагоре!
25.07.2007 Букурещ