Летяла птица под небето
и радвала се на света.
С песни огласяла полето,
трепкайки радостно с крила.
Задявала се нявга с клонки.
Нежно докосвала цветя.
Играла с вятъра на гонки.
За миг не спряла песента.
Но ето, изведнъж в гората
завили се, от дим, кълба.
В пламъци лумнала тревата.
След миг, старите дървеса.
Като стрела тя полетяла,
с кървящо майчино сърце.
Децата с писъци зовяла,
птичката в огнено меле.
Спасила ги... после видяла
под тлеещите си пера:
(от истината онемяла)
- Навеки ще е без крила!
Та, била птица под небето
и поживяла на света.
Но... неогласяла полето.
Вече замряла песента!