Една вечер се прибрах у дома
а вече беше пет сутринта
затръшнах след себе си желязната порта
и мислех, че никой не е разбрал.
И седнах пред белият лист,
животът видях
а исках любов
но беше ме страх
но не от смъртта а от живота
агония дълга е той.
Животът е болка а аз мазохист
и ангел съм и антихрист
покварен и непорочен
тичам към своите гадни мечти.
A тя е там избавление сладко
от което мнозина бягат и ги боли
и в момента на порива див
случайно разбрах, че съм жив
и исках да живея аз
но удари моят дванаисети час.
И в миг на забрава пътувам към себе си
но кои съм не знам
и всичко е скапано
порнография гадна
а смисъла е там някъде сред всички л...а
но кои иска да търси
кои иска да рови
по-добре там си лежи
и в мека постеля от топли лъжи
да си легнем пак скъпа.
Защото всичко е право
погледнато от верният ъгъл
това е живота - живота е болка
но пък аз мазохист.