Избродих
до последна стъпка
пустото.
До сетна мисъл,
до последен стих.
И накрая се оказа,
че пустото е празно.
Без мъдрост
скрита от невежите.
Защо ли
трябваше
да го разбирам.
Сега с избодени
от скръб очи
ще трябва
пипнешком да събера
останалите капки вяра.
Да ги търся
като живата вода.
И от тези капки,
ако имам сили,
нов свят да сътворя.
Свят без пусти ъгли.
Свят, пълен
с истина
и светлина...