Отдавна стихна всяка градска суета.

                  И уличните лампи запремигаха.

                 Останаха да бродят във нощта,

                 само вятърът и есенните листи.

                Останал сам един прозорец бдеше,

                разпръскваше във мрака светлина,

                а тя, като тревожен знак гърмеше

                над есенната, мъртва пустота.

              Далеч от него радостта избяга.

              И той сега не може да заспи,

              а чака, чака, оня миг, когато,

             отново слънце в него ще блести.