На прозорца мръсно бял
скоро никой не бе стоял,
никой не бе погледнал
красотата на природата,
която бе дарила двора.

Никой не се бе сетил
за иначе красивата гледка,
която е топлила някога дома.
В картинката черно-бяла
тъгата е вперила ръцете си.

Стъклата, които лица отразяваха
стоят днес прашни и запустели,
а с окови тежки е окован
дървения вратник с изгнили места.

Останала е днес само една
която се оглежда в тез стъкла
природата - разбира се че ще е тя
днес тя командва пътя на света.

Внезапна силна буря се оттули
като че ли от тъга
и ледена градушка пак зачука
по изнемощелите в годините стъкла.

Едно от тях уви не издържа
и пръснаха се мъничките му стъкла!
Тъй както капките в дъжда
отмиха се огледалите се лица!