Заклевам се - разкъсвам се от болка,
сърцето ми от гняв крещи,
очите плачат без да спират,
с пресипнал глас крещя "Спри!"
Днес бе денят на любовта,
всички около мене държаха ръце,
исках да потанцувам,
да сменя за малко дори нацупеното лице...
Ти ме помоли да остана у дома
и аз, като първата глупачка се хванах,
стоях сама,
стоях така,
и чаках да те чуя,
но само с чакането си останах.
Виж, бебо, знам, че не съм до теб,
знам, че съм на хиляди километри,
но аз все още съм човек,
боли ме,
страдам...
Щеше да си е наша романтична вечер,
виртуална, вярно,
но и това е начало.
"Не излизай, моля те,
остани да си поговорим"...
Аз останах,
но на теб ти се не щяло.
И сега си с момчетата на вън,
празнувате...
Но със кого?
Много ми е интересно само,
утре като звъннеш,
дали мислиш, че ще чуеш моето "Ало"???
Прекали,
сега стоя и се съжалявам,
каква глупачка съм,
че в къщи сама пак оставам,
а ти се забавляваш
от сърце...
Как ми се иска
сега да видиш моето лице -
червено
и обляно в сълзи...
Заради твоя провален Свети Валентин,
заради моята наивност
и твоят егоизъм вече непоносим!!!
Ходи си празнувай с тях
от сега нататък,
за мене вече забрави...
Прекрачи границите всякак
и нямам нерви
аз да стоя и да чакам,
и да се надявам,
че евентуално ще се впиша в натоварения график
между момчетата и парти до зори...
Мерси!!!
По-добре да си плача сама
от колкото да бъда унижавана
на Свети Валентин
от един господин,
който в любов се кълнеше,
а дори не си направи труда,
да звънне и да каже
"Това беше...!!!"