Процеждаш се

... във ирисите на съдбата ми.

Със тихи стъпки

ми обхождаш ъглите.

Раняваш ме,

но с нежност непозната-

мен, непонятната ти лунатичка...

Въздигаш ме

до сърпа лунен.

Взривяваш ме

... във най- дълбокото.

И давейки ме,

пак ръка подаваш.

За да останеш

... във стиха ми.

И във ирисите... мокри.