Едно огромно слънце
а отсреща новата луна
спомен за хълми познати
на една жена
и хоризонта между тях
потънал в пропастта на звездната нощ -
водопад на живота
На стада препускат годините
върху дремещи музи
и безброй разхвърлени обятия
натам се носят всички хвърчила
ръце и погледи -
безкрайни речни корита
и онази същата жена
беше я видял в най-краткия си миг
сега е тук
с тишината на мълчаливите птици
с изнемогата
на плаващи в безветрие платна
Вълни и мелници
разбиха всичко на звезди

Задава се най-дългият ден


*Навремето се впечатлих силно от сюжета на филма \"Отклонение\" и играта на двама големи наши актьори. Това стихче е плод на обзелите ме тогава емоции.