Търся... със ръце треперещи,
пътят ми съдбовно предрешен,
векове отне ми да намеря теб,
скрита тъй дълбоко в мен -
там, където в недоимъкът,
щастие успявах да открия...
но дали ще имам силите,
всяко „Аз” да правя „Ние”?
Като любовта е Вярата,
все тъй сляпа и наивна –
все се губи между мярката,
знае „нищо” или „силно”...
Но когато аз прегръщам те,
в дланите ми е вселената...
Път... от който няма връщане -
път, застинал кротко с Времето,
там, където ние бяхме –
там, пред топлата камина -
двамата Светът деляхме,
свят, топящ се в обич мнима,
дето разум не зачиташе,
правила или материя...
Вечно жадна, вечно искаща...
Търся я с ръце треперещи...
ала в себе си дълбоко зная –
няма да я стигна с плът...
Тя начало е... и края,
на един болезнен път.
Просто път...