Българийо, за теб тъгувам
за мен единствена си ти!
В чужбина пуста аз робувам
за тебе роня кървави сълзи!
Прости Родино, че те напуснах,
прости ми и не ме кори.
Като от клада аз възкръснах
и твоя дух във мен гори.
Живях, видях и осъзнах –
от тебе нямам нищо по-обичано!
Да те напусна, как можах,
нали във вечна обич ти се вричах?
Родино, майко, дори за миг
не преставах аз да те обичам.
Кръв Българска във мен кипи
при теб да се завърна се заричам!