Аз съм вече песен изпята
и когато скоро си отида,
дано да съм на земя по-свята
и никой вече не ще ме вижда,
защото смъртта при мен приижда.

Знам си, че ще умра млад
тя така тягостно ме следва,
а и вече в мене няма глад
да живея. Сега и любовта ми е мълчалива,
съдбата ми е така неясна и мъглива.

И моля ви приятели добри
за мен сълзи недейте пролива
Нима заслужавам и една сълза?
Не! Ще си тръгна тихо като залеза,
но макар и мъртъв ще съм до вас,
аз ще бъда вятърът галещ косите ви
и дъждът който ще крие сълзите ви!