*

Прости ми, майчице една, прости ми,

на гроба ти, че идвам рядко вече.

Но истински в гръдта и днес тежи ми

пръстта на твоята обител вечна...

*

И прости ми, майчице, че днес не плача

тъй, както плачех щом го зърнех.

СълзИте мои нищичко не значат,

защото зная - няма да се върнеш...

*

Прости ми, татко мой, прости ми,

че забравих вече погледа ти стъклен

и че вече не до там боли ме,

че душата ми изпепели... до въглен...

*

Че вече станала съм тъй голяма

и не се разкайвам за отминал миг.

След теб във мен останали са само

тревогата, страха... заглъхнал вик!

*

Прости и ти, сестриченце, прости ми,

че твоят номер често не набирам

със призива от детство "Утеши ме!"...

аз вече сили в СЕБЕ СИ намирам...

*

Прости ми, слънце миличко, без глас

и тръпнеща от старата боязън,

останала над себе си без власт,

все плашех се от твоята съблазън...

*

И толкоз дни подлагах на съмнение

твоята любов - иконно свята.

А днес над мен стоиш - като знамение,

че точно с теб съм истински богата.

*

И знам, че в мен не диша в мир светица,

аз низ от грешки да извая мога.

Дали ще съм простена, ако с две свещици

падна на колене днес... пред БОГА!?