Вече е толкова просто да бъда оракул,
вече е толкова лесно да пророкувам –
мога да кажа на всеки не само какво го чака,
но и какво ще му струва.

Гледам през рамо и виждам лавина пътеки,
стръмни и зли, до една извървени до края –
мога да кажа не само какво ще се случи на всеки,
но и колко ще трае.

Вече е лесно, към края си пътят белее,
всичко, което ви чака – с мен вече се случи;
старците нямат вълшебни кристали, не са чародеи –
пътят ги учи.

Мога да кажа дали ще се сбъдне мечтата,
мога да кажа дали обичта ще е трайна,
зная кога съучастникът верен ще стане предател –
зная ви тайните.

Зная!
Но всеки по свой път през дните си крачи,
спъва се, пада, в лъжливи кумири се врича,
влюбва се, търси приятели, страда, понякога плаче,
но през оградата с чужди очи не наднича.

Лесно на стари години се става оракул –
вече е толкова просто да пророкувам,
мога на всеки да кажа какво точно го чака...

…Но на тази цена – не си струва!