Зад онзи сив ъгъл, сред мокри петна,
край облаци с много дебели крака,
и с твърди обувки, потропва трак-та,
капчукът.
Полира до блясък света
и с пух от комини избърсва праха
от куп керемиди
и стари палта.
Пристигна ли?
Тихо, че стъпва едва,
трам-та тананика забравен куплет,
надува с врабчетата птичи тромпет
една нова пролет
над стария плет.
Дошла е
с коси от оранжево слънце,
с момичешки смях - седефени звънци
и пак мимоходом, както сега
току-що излюпен
да грабне света.