Боли близък да те дари със омраза
и ножа в гърба е студен като лед.
Ти мислиш ли, че е вярна простата фраза,
че приятелят забива ножа отпред?

Дали приятелското сърце всичко прощава?
Или болката в мен е по-силна от теб?
И ако отново греша,ще те попитам тогава:
"Защо не каза, че за теб съм вече проклет?"

Нарочно съдбата подложи ми крак
с простата идея на земята да рухна.
Но за едно нещо се боря в моя си свят -
падна ли, да знам че скочих, а не че
някой ме бутна!