Смразяващ шепот в тишината е говора на сухите листа под голите силуети на дървета, изплували от зимната мъгла. Кучетата вият към луната, подала кръглото си лице и осветила късче от земята преди да се скрие в мрачното небе. Хората отдавна вече спят. Притихнали са къщи и двори. Само призраци по туй време сноват и чакат небето за тях да се отвори. Цветанка Тупанска