uFeel.me
Признание
Автор: Florzelenogor,  11 ноември 2010 г. в 18:15 ч.
прочити: 386

Изгубих се, защото се страхувах...
Болеше до безмълвие страхът.
Безлунно в тишината се преструвах,
че виждам още правилния път.

Страхувах се, защото не желаех
през раните напред да продължа...
За друго място истински мечтаех,
но вместо изход, стигнах до лъжа...

Тъгувах, но не исках да призная,
че грешките са в моята душа;
и стигнах бавно дъното и края,
където ми остана да реша...

Така осъмвах взряна в самотата
и пак заспивах ледено сама.
Забравих да усещам красотата;
загубих всяко късче \"У дома\"...

Тогава най-накрая се предадох
в прегръдката на своята вина...
Живота си без думи преразказах
и грейна малък лъч от светлина.

Разплакана, не знаех как да стана,
но ти издърпа моята ръка.
Със топъл глас превърза всяка рана,
отми страха и старата тъга...

Научи ме да искам да съм смела;
научи ме да искам да вървя
единствено напред, дори поела
на смъртно стръмна пропаст по ръба.

Пробуди ме нощта да надделея
и границите в мен да победя.
Повярвах има смисъл да живея,
в надежда слабостта да преродя...
                      ***
Изгубих се, но после се намерих -
позната, но различна от преди.
Криле от обич в себе си разперих,
криле, които Ти ми подари!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me