|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 162,902
Потребители: 12,344
Автори: 3,996
Коментари: 310,577
Точки: 2,642,926
Съобщения: 147,303
Лексикони: 4,493
Снимки: 10,769
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
Приятелство
Отиде си, изчезна в мрака.
Сега ми звъни посред нощ,
събужда ме с новината,че станал живота му лош,
че вече загивал,защото е жертва на подлостта,
обличам сънена сакото и тръгвам към него в нощта.
Той чака на пустата гара-брадясал, измръзнал и зъл,
загасва в дланта си цигара и ритва уличен стълб.
Проблясва утрото близо и ние с вървеж разлюлян,
измисляме някакъв изход,чертаем спасителен план.
А после с дни не го виждам,
да дойде,при мене да спре,
но аз не му се обиждам....
Разбирам, сега е добре.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
