|
|
|
|
Статистика |
Произведения: 160,378
Потребители: 12,303
Автори: 3,975
Коментари: 301,218
Точки: 2,620,929
Съобщения: 122,254
Лексикони: 4,471
Снимки: 10,770
|
|
|
Следете ни в |
|
|
|
Приятелство
Отиде си, изчезна в мрака.
Сега ми звъни посред нощ,
събужда ме с новината,че станал живота му лош,
че вече загивал,защото е жертва на подлостта,
обличам сънена сакото и тръгвам към него в нощта.
Той чака на пустата гара-брадясал, измръзнал и зъл,
загасва в дланта си цигара и ритва уличен стълб.
Проблясва утрото близо и ние с вървеж разлюлян,
измисляме някакъв изход,чертаем спасителен план.
А после с дни не го виждам,
да дойде,при мене да спре,
но аз не му се обиждам....
Разбирам, сега е добре.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|