Двете неразделни бяхме,
на един и същи чин стояхме.
Споделяхме радост и тъга,
смехът ни беше от душа!
Но всичко тъй избяга изведнъж,
и като буреносен летен дъжд,
смехът ни се превърна в сълзи
и тъга обзе сърцата ни!
Какво се случи?
Защо така се получи?
Всичко беше тъй прекрасно,
А сега е тъй ужасно!
Прекарвам времето сама, мислейки за онези времена!
Събирам спомените разпилени, мечтаейки един ден пак да си до мене!