Защо когато ми е тъжно, унила съм, замислена... все пред мен заставаш ти!?
Защо когато имам нужда с някой нещо да говоря, да споделя... все ти си ми отсреща!?
Защо когато нещо ме боли, изгаря... ти все държиш ме за ръка!?
В очите сълза да има - попиваш я със свойта топлота!
Нима единствено ти ми остана, в живота до мен да вървиш!?
И тихичко нежно в закана, до мен тъй плътно стоиш!
И в радости и в мъка обляна... главата ми високо повдигаш ти!
Нима единствено на тебе ти пука... за душата изстрадала, болна, сама...
И винаги ли ще е така, кажи ми, приятелко ти моя най-добра!?