Така е трудно да се пише за Любов,
когато сърцето ти отеква празно.
Отишъл си е слънчевия зов,
а слънцето е във позиция \" залязло \".
В сърцето ти се гонят ветровете,
танцува в него демона на самотата,
а в пролетта бушуват снеговете,
затрупват огънчето във Душата.
И тъй студено е във пролетта разцъфнала,
щом е изстинал огънят на Любовта
и се реди безмилостно в деня ти пъзела -
редува части болка със парчета празнота.
Със мъка думите се раждат,
когато огън в тебе не гори;
не можеш чувства в тях да вграждаш,
щом всичко в теб притихнало мълчи...